Skip to main content


Riding the Winds

There is a type of music that lets your mind ride on its tail-winds. Up and down, slower, faster, a pause… Slightly unpredictable, so you cannot drift into a thinking mode; you do not have much choice but follow its movement. Classical music is sometimes like that; jazz is even closer to what I mean. My daughter made me listen to the music of St. VIncent in the car the other day. Although I cannot say that I liked it much, I appreciated its musical patterns, the pauses and movements through which small patches of emptiness can be glimpsed. The mind can glide on its winds rather than ride on the winds of its own thoughts.

Unpathetic Confession



Before I kissed you

I wanted to tell you

who I was.

But I couldn’t 

because we kissed out of the sudden.

So now,

when the golden waves of your hair 

wash on me -


I hadn't been called in a long time

the best man in the world

I had forgotten how 

to be good.

My past

is the past of a romantic adolescent,

who danced on tables and roofs -

because there is nothing more boring

than the safety surface

of the dance floor.

I often fell

and lost my balance

due to excessive sincerity.

I grew up in train stations, restaurants and bus stops

and I dreamed

my dreams in hotels .

I have no permanent residence

neither I want to have one

because I fear the power of things,

the fixed horizon of the windows

and people with fixed horizons…

Whether I walked to the end of bare roads

whether I collected too little

or I wasted too much -

now I own nothing else

except myself

except the quiet desire

to give myself to the last atom.

If that's enough for you -

let the golden waves of your hair wash over me.

Stefan Tsanev


Преди да те целуна,

исках да ти кажа

кой съм.

Но не успях,

защото се целунахме внезапно.

Затова сега,

когато ме залееш

със златните вълни на косите си -

изслушай ме.

Отдавна не бяха ме наричали

най-добрият човек на света

и аз бях забравил

да бъда добър.

Моето минало

е миналото на един романтичен юноша,

танцувал върху маси и покриви -

защото няма нищо по-скучно

от безопасната повърхност

на дансинга.

Често падах,

губех равновесие

от прекалена искреност.

Аз отраснах по гари, ресторанти и автостанции

и в хотели сънувах

своите сънища.

Нямам постоянно местожителство

и не искам да имам,

защото се плаша от властта на вещите,

от неподвижния хоризонт на прозореца

и от хората с неподвижни хоризонти…

Пусти пътища ли извървях,

малко ли събрах,

или пък много разпилях -

но сега не притежавам нищо друго

освен себе си,

освен тихото желание

да се раздам до последния атом.

Ако това ти е достатъчно -

залей ме

със златните вълни на косите си.



Popular Posts