UNPATHETIC CONFESSION
Before I kissed you
I wanted to tell you
who I was.
But I couldn’t
because we kissed out of the sudden.
So now,
when the golden waves of your hair
wash on me -
listen.
I hadn't been called in a long time
the best man in the world
I had forgotten how
to be good.
My pastis the past of a romantic adolescent,
who danced on tables and roofs -
because there is nothing more boring
than the safety surface
of the dance floor.
I often fell
and lost my balance
due to excessive sincerity.
I grew up in train stations, restaurants and bus stops
and I dreamed
my dreams in hotels .
I have no permanent residence
neither I want to have one
because I fear the power of things,
the fixed horizon of the windows
and people with fixed horizons…
Whether I walked to the end of bare roads
whether I collected too little
or I wasted too much -
now I own nothing else
except myself
except the quiet desire
to give myself to the last atom.
If that's enough for you -
let the golden waves of your hair wash over me.
Stefan Tsanev
НЕПАТЕТИЧНА ИЗПОВЕД
Преди да те целуна,
исках да ти кажа
кой съм.
Но не успях,
защото се целунахме внезапно.
Затова сега,
когато ме залееш
със златните вълни на косите си -
изслушай ме.
Отдавна не бяха ме наричали
най-добрият човек на света
и аз бях забравил
да бъда добър.
Моето минало
е миналото на един романтичен юноша,
танцувал върху маси и покриви -
защото няма нищо по-скучно
от безопасната повърхност
на дансинга.
Често падах,
губех равновесие
от прекалена искреност.
Аз отраснах по гари, ресторанти и автостанции
и в хотели сънувах
своите сънища.
Нямам постоянно местожителство
и не искам да имам,
защото се плаша от властта на вещите,
от неподвижния хоризонт на прозореца
и от хората с неподвижни хоризонти…
Пусти пътища ли извървях,
малко ли събрах,
или пък много разпилях -
но сега не притежавам нищо друго
освен себе си,
освен тихото желание
да се раздам до последния атом.
Ако това ти е достатъчно -
залей ме
със златните вълни на косите си.
Comments
Post a Comment